yotovava (Валентина Йотова)
2505 20922
20 июн. 2021 г., 00:36

Едра тропоска с дъждовен конец 

  Поэзия » Философская
253 6 12

ЕДРА ТРОПОСКА С ДЪЖДОВЕН КОНЕЦ

 

Подготвях се за есента.

А ето че настъпва зима.

И песен лятото ми пя –

в разкривено петолиние. 

 

Изплаквам първите мъгли –

студът в очите ми се срива.

Залъгвам се, че не боли.

Но болката не си отива.

 

Когато с драматичен жест

след мене вятърът се втурне,

запитвам се дали расте

у мен самотен присмехулник?

 

Дъждът – натрапчив и горчив,

връхлита като злобна драка.

Повтаря всеки лайтмотив

от предстоящия спектакъл.

 

Знам репликите наизуст –

суфлирането не понасям.

Оркестърът изсвири туш

Но аз не проумях коя съм.

 

Навярно в този водевил

нарочно някой ме е вписал

и наблюдава отстрани

как всичко губи цвят и смисъл.

© Валентина Йотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??