Подготвях се за есента.
А ето че настъпва зима.
И песен лятото ми пя –
в разкривено петолиние.
Изплаквам първите мъгли –
студът в очите ми се срива.
Залъгвам се, че не боли.
Но болката не си отива.
Когато с драматичен жест
след мене вятърът се втурне,
запитвам се дали расте
у мен самотен присмехулник? ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up