Едра тропоска с дъждовен конец
ЕДРА ТРОПОСКА С ДЪЖДОВЕН КОНЕЦ
Подготвях се за есента.
А ето че настъпва зима.
И песен лятото ми пя –
в разкривено петолиние.
Изплаквам първите мъгли –
студът в очите ми се срива.
Залъгвам се, че не боли.
Но болката не си отива.
Когато с драматичен жест
след мене вятърът се втурне,
запитвам се дали расте
у мен самотен присмехулник?
Дъждът – натрапчив и горчив,
връхлита като злобна драка.
Повтаря всеки лайтмотив
от предстоящия спектакъл.
Знам репликите наизуст –
суфлирането не понасям.
Оркестърът изсвири туш
Но аз не проумях коя съм.
Навярно в този водевил
нарочно някой ме е вписал
и наблюдава отстрани
как всичко губи цвят и смисъл.
© Валентина Йотова All rights reserved.
