24 сент. 2004 г., 02:55

Едва ли...

1.1K 0 2
Едва ли, някога за теб ще съм единствената,
онази истински неповторимата жена...
Едва ли, някога за теб ще съм магията,
завладяваща навеки мъжката душа...

Едва ли всичко е било измислица,
но чувствам нещо ни дели...
Едва ли някога ще бъдеш мой,
но вече свикнах с твоите лъжи...

Едва ли някога ще имам сили да си тръгна..
Едва ли някога ще спре да ме боли...

Едва ли някога ще имаш сили да си тръгнеш...
Едва ли някога за мене ще те заболи...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тони Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много хубаво стихче. Но дори и то да е почерпано от реалността искам да ти кажа, че със сигурност има друг, за който ще бъдеш всичко това. Просто още не си го срещнала, но когато и това се случи ще го познаеш. И горе главата, макар че от друга страна за писането по-добър приятел от мъката не познавам
  • Хареса ми. Добре е. Наистина, за съжаление това е една реалност.

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...