Sep 24, 2004, 2:55 AM

Едва ли...

Poetry

1.1K 0 2

Едва ли, някога за теб ще съм единствената,
онази истински неповторимата жена...
Едва ли, някога за теб ще съм магията,
завладяваща навеки мъжката душа...

Едва ли всичко е било измислица,
но чувствам нещо ни дели...
Едва ли някога ще бъдеш мой,
но вече свикнах с твоите лъжи...

Едва ли някога ще имам сили да си тръгна..
Едва ли някога ще спре да ме боли...

Едва ли някога ще имаш сили да си тръгнеш...
Едва ли някога за мене ще те заболи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Lanfear (Емма)

Много хубаво стихче. Но дори и то да е почерпано от реалността искам да ти кажа, че със сигурност има друг, за който ще бъдеш всичко това. Просто още не си го срещнала, но когато и това се случи ще го познаеш. И горе главата, макар че от друга страна за писането по-добър приятел от мъката не познавам

2004-11-27T22:35:11+02:00
Pepina (Пепа Деличева)

Хареса ми. Добре е. Наистина, за съжаление това е една реалност.

2004-09-25T13:45:01+03:00

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0