24 sept 2004, 2:55

Едва ли...

  Poesía
1.1K 0 2
Едва ли, някога за теб ще съм единствената,
онази истински неповторимата жена...
Едва ли, някога за теб ще съм магията,
завладяваща навеки мъжката душа...

Едва ли всичко е било измислица,
но чувствам нещо ни дели...
Едва ли някога ще бъдеш мой,
но вече свикнах с твоите лъжи...

Едва ли някога ще имам сили да си тръгна..
Едва ли някога ще спре да ме боли...

Едва ли някога ще имаш сили да си тръгнеш...
Едва ли някога за мене ще те заболи...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тони Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много хубаво стихче. Но дори и то да е почерпано от реалността искам да ти кажа, че със сигурност има друг, за който ще бъдеш всичко това. Просто още не си го срещнала, но когато и това се случи ще го познаеш. И горе главата, макар че от друга страна за писането по-добър приятел от мъката не познавам
  • Хареса ми. Добре е. Наистина, за съжаление това е една реалност.

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...