24.09.2004 г., 2:55

Едва ли...

1.1K 0 2
Едва ли, някога за теб ще съм единствената,
онази истински неповторимата жена...
Едва ли, някога за теб ще съм магията,
завладяваща навеки мъжката душа...

Едва ли всичко е било измислица,
но чувствам нещо ни дели...
Едва ли някога ще бъдеш мой,
но вече свикнах с твоите лъжи...

Едва ли някога ще имам сили да си тръгна..
Едва ли някога ще спре да ме боли...

Едва ли някога ще имаш сили да си тръгнеш...
Едва ли някога за мене ще те заболи...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тони Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много хубаво стихче. Но дори и то да е почерпано от реалността искам да ти кажа, че със сигурност има друг, за който ще бъдеш всичко това. Просто още не си го срещнала, но когато и това се случи ще го познаеш. И горе главата, макар че от друга страна за писането по-добър приятел от мъката не познавам
  • Хареса ми. Добре е. Наистина, за съжаление това е една реалност.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...