Eдва ли
Когато станеш рано и подемеш я с добро
тя – тишината кротка е и милостива.
В тревите сбира ти мъниста от сребро,
гердан ти прави от роса. И ти отива.
Когато станеш рано и липите още спят,
ухае този град, парфюмът е за тебе.
Щастлива си така и жиците звънят,
рефрен от песен нежна. Топъл и потребен.
Когато станеш рано и последват те без звук,
сто сенчици на птици, вятър те погали,
ще знаеш – невидима любовта е тук...
А ще остане ли? Навярно, но едва ли.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
