Patrizzia (Надежда Ангелова)
2249 18478
5.06.2024 г., 6:42 ч.

Eдва ли 

  Поезия » Пейзажна
341 2 3

Когато станеш рано и подемеш я с добро
тя – тишината кротка е и милостива.
В тревите сбира ти мъниста от сребро,
гердан ти прави от роса. И ти отива.

 

Когато станеш рано и липите още спят,
ухае този град, парфюмът е за тебе.
Щастлива си така и жиците звънят,
рефрен от песен нежна. Топъл и потребен.

 

Когато станеш рано и последват те без звук,
сто сенчици на птици, вятър те погали,
ще знаеш – невидима любовта е тук...
А ще остане ли? Навярно, но едва ли.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??