Едва ли ще забравя скоро

4 июн. 2013 г., 07:51

Поэзия » Любовная

673 0 1

По улиците още боса тичам.

И те търся,

а теб те няма вече…

Навън вали и се заричам

да не плача повече за тебе.

Но в мен е пусто.

И самотно.

И умът повтаря твоето име.

А сърцето шепне, че му липсваш.

Умолява да извикам аз след тебе,

защото още те обича.

И признавам, че ми липсваш страшно много

и че всяка вечер мисля си за тебе.

Но не мога да остана.

Заминавам.

От утре продължавам аз без тебе.

И ще чувствам липсата ти денонощно.

Позволи ми да съм луната на небето.

Позволи ми да говоря чрез звездите.

Друго всичко да ми е забранено.

Само позволи да те обичам.

Едва ли ще забравя скоро,

че сърцето ми ти принадлежеше.

И още принадлежи…

че още те обича ужасно много,

че страшно много липсваш.

И боли…