Едва ли ще забравя скоро
По улиците още боса тичам.
И те търся,
а теб те няма вече…
Навън вали и се заричам
да не плача повече за тебе.
Но в мен е пусто.
И самотно.
И умът повтаря твоето име.
А сърцето шепне, че му липсваш.
Умолява да извикам аз след тебе,
защото още те обича.
И признавам, че ми липсваш страшно много
и че всяка вечер мисля си за тебе.
Но не мога да остана.
Заминавам.
От утре продължавам аз без тебе.
И ще чувствам липсата ти денонощно.
Позволи ми да съм луната на небето.
Позволи ми да говоря чрез звездите.
Друго всичко да ми е забранено.
Само позволи да те обичам.
Едва ли ще забравя скоро,
че сърцето ми ти принадлежеше.
И още принадлежи…
че още те обича ужасно много,
че страшно много липсваш.
И боли…
© Мария Костадинова All rights reserved.
