10 янв. 2012 г., 22:54

* * * 

  Поэзия » Любовная
639 1 3

Стоя сама в стаята,

потънала в мрак и тишина,

обляна в мъка и сълзи,

заради твоите красиви очи.

Болката нараства в мен,

угасват моите мечти,

проклет да бъде този ден,

в който ти сърцето ми разби.

Избяга надалеч от мен

и ме остави да тъжа,

в онзи мрачен ден,

превалявайки дъжда.

Месеци наред дъждът не спира,

любовта от сърцето ми все повече извира

и болката не спира в моята душа...

да бунтува и руши като

ПРИЗРАК В НОЩТА.

© Йорданка Йорданова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря на всички ви радвам се че така топло ме приехте.Това беше първия ми стих.А колкото до любовта срещнах я.
    Единстшеното което ме държи са децата ми плода на тая нова любов
  • Има много болка в думите ти!Но живота продължава!Вярвай и ще срещнеш човека ,който ще те направи щастлива!Хареса ми!Добре дошла и от мен!
  • Добре дошла в сайта! Сигурна съм, че всеки следващ стих ще бъде по-добър от предишния!
Предложения
: ??:??