* * *
Стоя сама в стаята,
потънала в мрак и тишина,
обляна в мъка и сълзи,
заради твоите красиви очи.
Болката нараства в мен,
угасват моите мечти,
проклет да бъде този ден,
в който ти сърцето ми разби.
Избяга надалеч от мен
и ме остави да тъжа,
в онзи мрачен ден,
превалявайки дъжда.
Месеци наред дъждът не спира,
любовта от сърцето ми все повече извира
и болката не спира в моята душа...
да бунтува и руши като
ПРИЗРАК В НОЩТА.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йорданка Йорданова Всички права запазени
