Стоя сама в стаята,
потънала в мрак и тишина,
обляна в мъка и сълзи,
заради твоите красиви очи.
Болката нараства в мен,
угасват моите мечти,
проклет да бъде този ден,
в който ти сърцето ми разби.
Избяга надалеч от мен
и ме остави да тъжа,
в онзи мрачен ден,
превалявайки дъжда.
Месеци наред дъждът не спира,
любовта от сърцето ми все повече извира
и болката не спира в моята душа...
да бунтува и руши като
ПРИЗРАК В НОЩТА.
© Йорданка Йорданова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
