* * *

10 ene 2012, 22:54

Poesía » De amor

641 1 3

Стоя сама в стаята,

потънала в мрак и тишина,

обляна в мъка и сълзи,

заради твоите красиви очи.

Болката нараства в мен,

угасват моите мечти,

проклет да бъде този ден,

в който ти сърцето ми разби.

Избяга надалеч от мен

и ме остави да тъжа,

в онзи мрачен ден,

превалявайки дъжда.

Месеци наред дъждът не спира,

любовта от сърцето ми все повече извира

и болката не спира в моята душа...

да бунтува и руши като

ПРИЗРАК В НОЩТА.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

dani-ss15 (Йорданка Йорданова)

2012-01-11T14:07:09+02:00

Благодаря на всички ви радвам се че така топло ме приехте.Това беше първия ми стих.А колкото до любовта срещнах я.
Единстшеното което ме държи са децата ми плода на тая нова любов
fervor (fervor)

2012-01-11T08:46:44+02:00

Има много болка в думите ти!Но живота продължава!Вярвай и ще срещнеш човека ,който ще те направи щастлива!Хареса ми!Добре дошла и от мен!
zlati_ival (Златка Вълкова)

2012-01-10T23:17:50+02:00

Добре дошла в сайта! Сигурна съм, че всеки следващ стих ще бъде по-добър от предишния!