3 авг. 2007 г., 11:39

ЕФИРНА ПЕСЕН

668 0 8
В чудна, лунна вечер,
нас морето ни попи,
слушахме ефирна песен
и заля ни с шеметни вълни!

Близо  орляк от птици,
търсеха трохите свои хляб,
сякаш бяха в свойте бойници,
вместо да се впуснат в бяг!

Съдбата, казват е самотна,
Животът - натура и аз.
Мъдреците казват да гребем,
знания, безбройни като пясък!

В чудна лунна вечер
гледаме света с други очи!
Луната пази вярно душа ни,
а ние  следваме своите мечти!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....