3 авг. 2007 г., 11:39

ЕФИРНА ПЕСЕН

669 0 8
В чудна, лунна вечер,
нас морето ни попи,
слушахме ефирна песен
и заля ни с шеметни вълни!

Близо  орляк от птици,
търсеха трохите свои хляб,
сякаш бяха в свойте бойници,
вместо да се впуснат в бяг!

Съдбата, казват е самотна,
Животът - натура и аз.
Мъдреците казват да гребем,
знания, безбройни като пясък!

В чудна лунна вечер
гледаме света с други очи!
Луната пази вярно душа ни,
а ние  следваме своите мечти!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...