Aug 3, 2007, 11:39 AM

ЕФИРНА ПЕСЕН

  Poetry
672 0 8
В чудна, лунна вечер,
нас морето ни попи,
слушахме ефирна песен
и заля ни с шеметни вълни!

Близо  орляк от птици,
търсеха трохите свои хляб,
сякаш бяха в свойте бойници,
вместо да се впуснат в бяг!

Съдбата, казват е самотна,
Животът - натура и аз.
Мъдреците казват да гребем,
знания, безбройни като пясък!

В чудна лунна вечер
гледаме света с други очи!
Луната пази вярно душа ни,
а ние  следваме своите мечти!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...