3 ago 2007, 11:39

ЕФИРНА ПЕСЕН

  Poesía
671 0 8
В чудна, лунна вечер,
нас морето ни попи,
слушахме ефирна песен
и заля ни с шеметни вълни!

Близо  орляк от птици,
търсеха трохите свои хляб,
сякаш бяха в свойте бойници,
вместо да се впуснат в бяг!

Съдбата, казват е самотна,
Животът - натура и аз.
Мъдреците казват да гребем,
знания, безбройни като пясък!

В чудна лунна вечер
гледаме света с други очи!
Луната пази вярно душа ни,
а ние  следваме своите мечти!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....