3 ago 2007, 11:39

ЕФИРНА ПЕСЕН

  Poesía
667 0 8
В чудна, лунна вечер,
нас морето ни попи,
слушахме ефирна песен
и заля ни с шеметни вълни!

Близо  орляк от птици,
търсеха трохите свои хляб,
сякаш бяха в свойте бойници,
вместо да се впуснат в бяг!

Съдбата, казват е самотна,
Животът - натура и аз.
Мъдреците казват да гребем,
знания, безбройни като пясък!

В чудна лунна вечер
гледаме света с други очи!
Луната пази вярно душа ни,
а ние  следваме своите мечти!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...