25 июл. 2017 г., 11:15  

Ех... ако можех в рими да пиша красиво

737 5 5

Боси крачета, мидички малки,

слънце в небето, време за свалки.

Цветни чадъри, тела с бронзов цвят,

плажът събрал е целия свят.

 

Глъчка безспирна. В небето хвърчило.

Игрива вълна следа заличила.

Пясъчен замък, водорасли зелени,

смях и шеги на плажа родени.

 

Водна пързалка, сърфове, лодки.

Вятър отнесе шапка на точки.

Мокри усмивки, пръски солени,

Музика - ноти от морски рефрени.

 

Думички три, с устни рисувам.

Пускам ги с мисъл до теб да доплуват.

С рими да можех да пиша красиво

в стих бих ти казала - „Обичам те, мило!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ирен Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Катя, Светла, благодаря ви! Точно усмивки ми се раздаваха докато го пишех.
  • Стих-усмивка!
  • Хареса ми стиха ти , Ирен!
  • Благодаря ни! Слънчево лятно настроение ви пожелавам.
    Стойчо, много благодаря за репликата.
  • Някой някъде- среща​ случайна, беше морето слънчева тайна... Нещо познато шепнат вълните... Слънчева близост, усмивка попита:"Има ли нещо такова познато?"Аз пък сънувам целувки от ято! Целувка от чайка, ранила по изгрев моите сънища от теб придобити!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...