25 jul 2017, 11:15  

Ех... ако можех в рими да пиша красиво

742 5 5

Боси крачета, мидички малки,

слънце в небето, време за свалки.

Цветни чадъри, тела с бронзов цвят,

плажът събрал е целия свят.

 

Глъчка безспирна. В небето хвърчило.

Игрива вълна следа заличила.

Пясъчен замък, водорасли зелени,

смях и шеги на плажа родени.

 

Водна пързалка, сърфове, лодки.

Вятър отнесе шапка на точки.

Мокри усмивки, пръски солени,

Музика - ноти от морски рефрени.

 

Думички три, с устни рисувам.

Пускам ги с мисъл до теб да доплуват.

С рими да можех да пиша красиво

в стих бих ти казала - „Обичам те, мило!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирен Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Катя, Светла, благодаря ви! Точно усмивки ми се раздаваха докато го пишех.
  • Стих-усмивка!
  • Хареса ми стиха ти , Ирен!
  • Благодаря ни! Слънчево лятно настроение ви пожелавам.
    Стойчо, много благодаря за репликата.
  • Някой някъде- среща​ случайна, беше морето слънчева тайна... Нещо познато шепнат вълните... Слънчева близост, усмивка попита:"Има ли нещо такова познато?"Аз пък сънувам целувки от ято! Целувка от чайка, ранила по изгрев моите сънища от теб придобити!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...