25 jul 2017, 11:15  

Ех... ако можех в рими да пиша красиво

746 5 5

Боси крачета, мидички малки,

слънце в небето, време за свалки.

Цветни чадъри, тела с бронзов цвят,

плажът събрал е целия свят.

 

Глъчка безспирна. В небето хвърчило.

Игрива вълна следа заличила.

Пясъчен замък, водорасли зелени,

смях и шеги на плажа родени.

 

Водна пързалка, сърфове, лодки.

Вятър отнесе шапка на точки.

Мокри усмивки, пръски солени,

Музика - ноти от морски рефрени.

 

Думички три, с устни рисувам.

Пускам ги с мисъл до теб да доплуват.

С рими да можех да пиша красиво

в стих бих ти казала - „Обичам те, мило!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирен Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Катя, Светла, благодаря ви! Точно усмивки ми се раздаваха докато го пишех.
  • Стих-усмивка!
  • Хареса ми стиха ти , Ирен!
  • Благодаря ни! Слънчево лятно настроение ви пожелавам.
    Стойчо, много благодаря за репликата.
  • Някой някъде- среща​ случайна, беше морето слънчева тайна... Нещо познато шепнат вълните... Слънчева близост, усмивка попита:"Има ли нещо такова познато?"Аз пък сънувам целувки от ято! Целувка от чайка, ранила по изгрев моите сънища от теб придобити!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....