2 мар. 2020 г., 21:00  

Ех, ти, приятелю 

  Поэзия » Другая
505 1 4

Ех, ти, приятелю, къде ли си живял,
че още вярваш и в принцеси, и каляски.
Животът тъжен, но сапунен сериал,
на кръв и сълзи знай тълпата ръкопляска.

 

И всеки принц накрай оказва се плебей.
Вълшебниците лъжат те с отвари черни.
Умря отдавна  онзи огнедишащ змей,
девица сто години чакал е наверно.

 

И рицарите май, са с женски имена
Но ти пиши, пиши, за вярата завиждам.
А аз чета и спомням си, че съм жена,
културна. Принцовете все наум обиждам...

 

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Приключи тая сага със Принцесата.
И замъка, митично непристъпен.
Аз винаги се влюбвах във метреси -
(най-лесното загубване по пътя.)
Остана ми романтика и нежност. ...
  1452  11 
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??