Ех, ти, приятелю
Ех, ти, приятелю, къде ли си живял,
че още вярваш и в принцеси, и каляски.
Животът тъжен, но сапунен сериал,
на кръв и сълзи знай тълпата ръкопляска.
И всеки принц накрай оказва се плебей.
Вълшебниците лъжат те с отвари черни.
Умря отдавна онзи огнедишащ змей,
девица сто години чакал е наверно.
И рицарите май, са с женски имена
Но ти пиши, пиши, за вярата завиждам.
А аз чета и спомням си, че съм жена,
културна. Принцовете все наум обиждам...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
