Ех, това сърце...
Кажи ми,
откъде намираш сили да простиш?
Да си силно, неуморно...
изправено гордо в живота да вървиш?!
Обичано си и ранявано,
прегръщано си и потъпквано.
От съдбата си щадено,
но от хората си сдъвквано...
Кажи ми,
откъде намираш сили да простиш?
Дори когато от болка
нощем не можеш да спиш?!
Възхищавам се на смелостта ти.
Да можех поне за малко да съм като теб...
Въпреки всичко,
в себе си да нося
от Любов направен букет...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дария Костова Все права защищены