3 нояб. 2010 г., 12:51

Ех, това сърце...

597 0 0

Кажи ми,
откъде намираш сили да простиш?
Да си силно, неуморно...
изправено гордо в живота да вървиш?!

Обичано си и ранявано,
прегръщано си и потъпквано.
От съдбата си щадено,
но от хората си сдъвквано...

Кажи ми,
откъде намираш сили да простиш?
Дори когато от болка
нощем не можеш да спиш?!

Възхищавам се на смелостта ти.
Да можех поне за малко да съм като теб...
Въпреки всичко,
в себе си да нося
от Любов направен букет...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дария Костова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...