Nov 3, 2010, 12:51 PM

Ех, това сърце...

  Poetry » Other
595 0 0

Кажи ми,
откъде намираш сили да простиш?
Да си силно, неуморно...
изправено гордо в живота да вървиш?!

Обичано си и ранявано,
прегръщано си и потъпквано.
От съдбата си щадено,
но от хората си сдъвквано...

Кажи ми,
откъде намираш сили да простиш?
Дори когато от болка
нощем не можеш да спиш?!

Възхищавам се на смелостта ти.
Да можех поне за малко да съм като теб...
Въпреки всичко,
в себе си да нося
от Любов направен букет...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дария Костова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...