Ех, това сърце...
Кажи ми,
откъде намираш сили да простиш?
Да си силно, неуморно...
изправено гордо в живота да вървиш?!
Обичано си и ранявано,
прегръщано си и потъпквано.
От съдбата си щадено,
но от хората си сдъвквано...
Кажи ми,
откъде намираш сили да простиш?
Дори когато от болка
нощем не можеш да спиш?!
Възхищавам се на смелостта ти.
Да можех поне за малко да съм като теб...
Въпреки всичко,
в себе си да нося
от Любов направен букет...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дария Костова Всички права запазени