28 нояб. 2023 г., 09:10

Ехо

858 0 0

 

Моята надежда,

моята светла и добра надежда

вече почти догаря.   

Само една малка локвичка

още пази пламъка и,

само една малка локвичка.

И момичето с кафявите топли очи,

което прилича на лято,

което толкова много прилича на лято,

се опитва да пренесе пламъка върху себе си,

за да може да го запази.

А протегнатите ръце се спират

досами припукващото огънче,

не чувайки умолителния и глас,

а протегнатите и  ръце се спират.

И само вятърът

може да поиска да ги запознае,

и само вятърът може да ги запази.

Дали ще поиска този вятър,

дали ще поиска този уморен и тъжен вятър

да ги запази или ще отмине?

И дали все едно и е

на изтънялата ми надежда

какво ще стане със светлината и,

дали и е все едно?

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петър Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...