Nov 28, 2023, 9:10 AM

Ехо

  Poetry
866 0 0

 

Моята надежда,

моята светла и добра надежда

вече почти догаря.   

Само една малка локвичка

още пази пламъка и,

само една малка локвичка.

И момичето с кафявите топли очи,

което прилича на лято,

което толкова много прилича на лято,

се опитва да пренесе пламъка върху себе си,

за да може да го запази.

А протегнатите ръце се спират

досами припукващото огънче,

не чувайки умолителния и глас,

а протегнатите и  ръце се спират.

И само вятърът

може да поиска да ги запознае,

и само вятърът може да ги запази.

Дали ще поиска този вятър,

дали ще поиска този уморен и тъжен вятър

да ги запази или ще отмине?

И дали все едно и е

на изтънялата ми надежда

какво ще стане със светлината и,

дали и е все едно?

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петър All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...