Ехо

12 янв. 2024 г., 10:05

Поэзия

334 1 4

Накрая се отдръпваше и лятото,

като вълна прибра се към морето.

Машините прибираха посятото.

Децата тичаха след него: Ехооо! Ехо…

Застинали на кея те го викаха,

гласчетата насичаха покоя.

Отвръщаше отдолу вятър с тихата,

с най-тихата въздишка на прибоя.

Тъй чаках там до тях, но не за лятото,

тревожех се, че няма да се върне.

Аз виках теб, но може би и вярата,

че утре няма с тебе си тръгне.

Че пак ще я намираме през бездните,

душите ни ще бъдат песни птичи.

Ще пеем, чу ли? Даже да изчезнат те

надежда, вяра, болка или всички!

Ще ми отвърнеш… Чуваш ли? От някъде.

А всъщност ще си близо. Ехо. Ехо…

Прегръдката ти носена от вятъра,

ще сложа като дреха на сърцето.

Ще пея( нищо че никак не умея).

И с шепите ще моля: Ехо! Ехо!

Децата ще подскачат покрай мене

и лятото ще дойде скоро тихо.

ElenaRacheva_87_ (Елена Рачева)

2024-01-13T18:02:26+02:00

Благодаря 🙏💕
Петър1 (Петър Димитров)

2024-01-13T16:58:21+02:00

Хубаво е, но последната строфа от последния куплет е извън ритъм.
ИнаКалина

2024-01-13T04:34:37+02:00

"Прегръдката ти носена от вятъра,
ще сложа като дреха на сърцето." Хареса ми!
Жан-Кристоф (Jean Christophe)

2024-01-12T19:27:17+02:00

Добро е. Смятам, че имаш потенциал за повече, след като прочетох и "Сън на паважа".