Ехо

5 окт. 2011 г., 10:38

Поэзия » Другая

389 0 3

Кой съм Аз ли

Това ли искаш да знаеш и затова ли дойде

При мен ли си

С мен

Не си

Ти си там откъдето Аз минах

Вятърът помни само колко отдавна...

Ти си едва във началото

и си щастлива

щом над главата си виждаш още небе...

И сякаш ме чуваш да шепна

И сякаш до тебе стоя

И протягаш ръка и като че ли ме докосваш

Едва ли

Но

Да

Аз съм и тук и в същото време се скитам далеко

И с всеки твой дъх все по-далеко...

Ти си там откъдето Аз някога минах

и където съм вече единствено заглъхващо ехо...

stiviii (Стефан Мавров)

2011-10-06T02:16:14+03:00

И в неизвървените разтояния човек понякога открива щастието.
rozza (Радка Миндова)

2011-10-05T18:39:06+03:00

Добре дошъл!
plami_lazyr (Пламена Троева)

2011-10-05T11:38:59+03:00

"Вятърът помни само колко отдавна...". Въздейства ми.