Oct 5, 2011, 10:38 AM

Ехо

  Poetry » Other
490 0 3


Кой съм Аз ли

Това ли искаш да знаеш и затова ли дойде

При мен ли си

С мен

Не си

Ти си там откъдето Аз минах

Вятърът помни само колко отдавна...

Ти си едва във началото

и си щастлива

щом над главата си виждаш още небе...

 

И сякаш ме чуваш да шепна

И сякаш до тебе стоя

И протягаш ръка и като че ли ме докосваш

Едва ли

Но

Да

 

Аз съм и тук и в същото време се скитам далеко

И с всеки твой дъх все по-далеко...

 

Ти си там откъдето Аз някога минах

и където съм вече единствено заглъхващо ехо...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кракра Пернишки All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...