Ехо и вятър
| Ветровете се гонят в полето,а в Блакана ехо ечи.Този път, ний сме толкоз далече.Аз съм ехо, а вятър си ти! Като ехо повтарям ,,Върни се!''и те моля ,,при мен остани''!Ти отвяваш го толкоз далечеи не чуваш как казвам ,,Прости''! Но защо да прощаваш, когатодруго ехо преследваш сега.Не разбрах за какво съм виновна,но ме накара да вярвам в това. Маска черна на лицето си сложил да не виждам твойте очи,как се усмихват ехидно, доволни, да си мисля, че невинен си ти. Сега тихо тръгваш. Не, бягаш.А аз глупачка, ти казвам ,,прости''ще дочакам момента ти да пропадаш,а аз ще се смея, ей тъй, отстрани! |
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анета Все права защищены
