May 20, 2007, 12:38 PM
Ехо и вятър
| Ветровете се гонят в полето,а в Блакана ехо ечи.Този път, ний сме толкоз далече.Аз съм ехо, а вятър си ти! Като ехо повтарям ,,Върни се!''и те моля ,,при мен остани''!Ти отвяваш го толкоз далечеи не чуваш как казвам ,,Прости''! Но защо да прощаваш, когатодруго ехо преследваш сега.Не разбрах за какво съм виновна,но ме накара да вярвам в това. Маска черна на лицето си сложил да не виждам твойте очи,как се усмихват ехидно, доволни, да си мисля, че невинен си ти. Сега тихо тръгваш. Не, бягаш.А аз глупачка, ти казвам ,,прости''ще дочакам момента ти да пропадаш,а аз ще се смея, ей тъй, отстрани! |
© Анета All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Отново ме замисляш,Ани!...През колко ли житейски бури си преминала?....стиховете ти "говорят" вместо теб....
-
Браво Ани.Страхотен стих.Продълвавай да пишеш.Успех.
-
аве ние мъжете верно сме малко тъпи , но едва когато загбим някого разбираме какво значат за нас
-
Поздрави Ани!Отново ме очарова!Браво!!!
-
Благодаря на всички!
Поздрави от мен!
-
Искренно и точно,за съжаление!Но ти си силна,умна и интелитентна жена!
-
Пожелавам ти да успееш, но за жалост не ни е в природата да се смеем отстрани...Нали?
-
Много хубав стих, Ани!!! Поздрави!!!
-
"Аз съм ехо, а вятър си ти!"
Поздрав! -
И аз все това се заричам,мила,но той като вземе да пропада,вместо нда ми смешно-чудя се как мога да го измъкна от пропастта!
Поздравления!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
