Ехо и вятър
| Ветровете се гонят в полето,а в Блакана ехо ечи.Този път, ний сме толкоз далече.Аз съм ехо, а вятър си ти! Като ехо повтарям ,,Върни се!''и те моля ,,при мен остани''!Ти отвяваш го толкоз далечеи не чуваш как казвам ,,Прости''! Но защо да прощаваш, когатодруго ехо преследваш сега.Не разбрах за какво съм виновна,но ме накара да вярвам в това. Маска черна на лицето си сложил да не виждам твойте очи,как се усмихват ехидно, доволни, да си мисля, че невинен си ти. Сега тихо тръгваш. Не, бягаш.А аз глупачка, ти казвам ,,прости''ще дочакам момента ти да пропадаш,а аз ще се смея, ей тъй, отстрани! |
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Всички права запазени
