Aneta_kz (Анета)
511 12601
20.05.2007 г., 12:38 ч.

Ехо и вятър 

  Поезия
561 0 10

Ветровете се гонят в полето,
а в Блакана ехо ечи.
Този път, ний сме толкоз далече.
Аз съм ехо, а вятър си ти!

Като ехо повтарям ,,Върни се!''
и те моля ,,при мен остани''!
Ти отвяваш го толкоз далече
и не чуваш как казвам ,,Прости''!

Но защо да прощаваш, когато
друго ехо преследваш сега.
Не разбрах за какво съм виновна,
но ме накара да вярвам в това.

Маска черна на лицето си сложил
 да не виждам твойте очи,
как се усмихват ехидно, доволни,
 да си мисля, че невинен си ти.

Сега тихо тръгваш. Не, бягаш.
А аз глупачка, ти казвам ,,прости''
ще дочакам момента ти да пропадаш,
а аз ще се смея, ей тъй, отстрани!

© Анета Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??