5 нояб. 2015 г., 18:03

Ехото на любовта

496 0 3

Как искам аз да съм и чук,

да съм и там, да съм и тук.

 

Да бъда птичето крилò,

да бъда божие челò.

 

Да бъда нежния юмрук,

да бъда стон, да бъда звук.

 

Да бъда огнената жар

във теб да паля аз пожар.

 

Да бъда оня палав мъж

и да те любя в мокра ръж.

 

И да съм капката сълза

на плът в снагата ти- бреза.

 

За теб да съм най- хубав стих,

в душата ти да влизам тих.

 

Това е моята любов

със ехото от..."оов", "оов"!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....