Как искам аз да съм и чук,
да съм и там, да съм и тук.
Да бъда птичето крилò,
да бъда божие челò.
Да бъда нежния юмрук,
да бъда стон, да бъда звук.
Да бъда огнената жар
във теб да паля аз пожар.
Да бъда оня палав мъж
и да те любя в мокра ръж.
И да съм капката сълза
на плът в снагата ти- бреза.
За теб да съм най- хубав стих,
в душата ти да влизам тих.
Това е моята любов
със ехото от..."оов", "оов"!
© Никола Апостолов All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
