5.11.2015 г., 18:03

Ехото на любовта

498 0 3

Как искам аз да съм и чук,

да съм и там, да съм и тук.

 

Да бъда птичето крилò,

да бъда божие челò.

 

Да бъда нежния юмрук,

да бъда стон, да бъда звук.

 

Да бъда огнената жар

във теб да паля аз пожар.

 

Да бъда оня палав мъж

и да те любя в мокра ръж.

 

И да съм капката сълза

на плът в снагата ти- бреза.

 

За теб да съм най- хубав стих,

в душата ти да влизам тих.

 

Това е моята любов

със ехото от..."оов", "оов"!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...