13 июн. 2017 г., 19:07 2017-06-13T19:08:07+03:00

Ехото на облаците

Поэзия

682 4 9

Празнина в тъмнина се отнесе,
ти поднесе ми сетния дар.
Ще съм вечно до теб,
полудял, полу-цял, полу-мой...
при всеки спря и докосна
всяка чувствена душа...
Какво ме прави твоя?
Може би парчета пустота...
може би завоя, който
пак поех,
и пак в себе си останах
без мечти,
без избор.
Аз съм парченца тишина,
не разбираш ли...
Пак ще светне изгрев,
ще ме счупи...
Пак парченца светлина,
които ще останат
в теб и мен...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

limeruna (Йоана)

О, какви прекрасни коментари! Благодаря много - макар и доста късно. Радвам се, че така сте усетили!

2020-04-30T00:40:19+03:00
mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)

Уникално!

2017-06-15T14:05:51+03:00
Веси_Еси (Еси)

Браво!

2017-06-14T16:46:34+03:00
Putin (Владимир Владимирович)

Прекрасно!

2017-06-14T13:17:09+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Една точка, едно тяло, непрестанно мени координатите си в пространството, но душата, в своята цялост, е винаги при любимото същество. Тя е отдадена единствено нему, защото то е връзката й с Бог. Това мое светоусещане прозтича от опита ми. Никой не е избягал от душата си и вероятно не може да избяга от нея и след смъртта.
Прекрасен стих с автентично чувство и уникална образност!

2017-06-14T10:31:23+03:00