Ехото на облаците
Празнина в тъмнина се отнесе,
ти поднесе ми сетния дар.
Ще съм вечно до теб,
полудял, полу-цял, полу-мой...
при всеки спря и докосна
всяка чувствена душа...
Какво ме прави твоя?
Може би парчета пустота...
може би завоя, който
пак поех,
и пак в себе си останах
без мечти,
без избор.
Аз съм парченца тишина,
не разбираш ли...
Пак ще светне изгрев,
ще ме счупи...
Пак парченца светлина,
които ще останат
в теб и мен...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоана Всички права запазени
