Jun 13, 2017, 7:07 PM  

Ехото на облаците

  Poetry
678 4 9

 

Празнина в тъмнина се отнесе,
ти поднесе ми сетния дар.
Ще съм вечно до теб,
полудял, полу-цял, полу-мой...
при всеки спря и докосна
всяка чувствена душа...
Какво ме прави твоя?
Може би парчета пустота...
може би завоя, който
пак поех,
и пак в себе си останах
без мечти,
без избор.
Аз съм парченца тишина,
не разбираш ли...
Пак ще светне изгрев,
ще ме счупи...
Пак парченца светлина,
които ще останат
в теб и мен...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоана All rights reserved.

Comments

Comments

  • О, какви прекрасни коментари! Благодаря много - макар и доста късно. Радвам се, че така сте усетили!
  • Уникално!
  • Браво!
  • Прекрасно!
  • Една точка, едно тяло, непрестанно мени координатите си в пространството, но душата, в своята цялост, е винаги при любимото същество. Тя е отдадена единствено нему, защото то е връзката й с Бог. Това мое светоусещане прозтича от опита ми. Никой не е избягал от душата си и вероятно не може да избяга от нея и след смъртта.
    Прекрасен стих с автентично чувство и уникална образност!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...