Jun 13, 2017, 7:07 PM  

Ехото на облаците

  Poetry
681 4 9

 

Празнина в тъмнина се отнесе,
ти поднесе ми сетния дар.
Ще съм вечно до теб,
полудял, полу-цял, полу-мой...
при всеки спря и докосна
всяка чувствена душа...
Какво ме прави твоя?
Може би парчета пустота...
може би завоя, който
пак поех,
и пак в себе си останах
без мечти,
без избор.
Аз съм парченца тишина,
не разбираш ли...
Пак ще светне изгрев,
ще ме счупи...
Пак парченца светлина,
които ще останат
в теб и мен...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоана All rights reserved.

Comments

Comments

  • О, какви прекрасни коментари! Благодаря много - макар и доста късно. Радвам се, че така сте усетили!
  • Уникално!
  • Браво!
  • Прекрасно!
  • Една точка, едно тяло, непрестанно мени координатите си в пространството, но душата, в своята цялост, е винаги при любимото същество. Тя е отдадена единствено нему, защото то е връзката й с Бог. Това мое светоусещане прозтича от опита ми. Никой не е избягал от душата си и вероятно не може да избяга от нея и след смъртта.
    Прекрасен стих с автентично чувство и уникална образност!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...