Квадратче по квадратче.

Ритмична стъпка –

алгебрична.

И скок...

Подскок назад –

цамбурнеш в някой трап.

Отново станеш

и захванеш,

да крачиш

все напред –

напред,

по своя ред.

И идва ред –

казарма...

Ред по ред –

редици...

Войници,

до двадесет.

Уж две,

а всъщност три –

пак взводния реди

каре и купи три.

Минава тоя ред

и стъпваш пак напред.

Уволнение –

“мислиш с умиление”

за карцера проклет.

Ех,

ей по ред

и следващия ред –

женитба и жена...

Не жена –

змия.

И хлапенца две –

цели зверове...

Мънички зверчета,

ала със “змията” –

цяла чета.

Квадратче до квадратче –

квартира...

Намира –

апартамент...

Пощенска кутия

и абонамент –

"Спорт”,

“Работническо дело”,

даже вестник “Село”.

Връща се

и сяда в канапето –

там чете дордето

почнат новини

с вестите,

от тия дни.

Гледа, гледа...

После на терасата

разглежда,

след цигара втора,

блокове и хора –

сиви балтони,

обувки,

шушони,

коли,

мотоцикли,

блузони

и сграда след сграда

дори...

Цигарата дърпа,

гори и догаря,

поредната трета

цигара.

Поглежда нататък –

комин...

Хм –

заводи сред дим.

Я!

Там, дори

и дръвче!

Прогресираме –

вече са две!

И край.

Пак цимент

и стени.

В стаята,

тапети дори –

прекрасна картина

от селския бит...

Ръмжи в задоволство,

сумти като бик.

Пристъпва към спалнята,

вече да спи

и ляга,

заспива –

на сън, пак сумти

и мисли в съня си,

кога ли по ред,

ще плаща във Ада

живота си слеп?

16.09.1989г.