Ежедневна
Квадратче по квадратче.
Ритмична стъпка –
алгебрична.
И скок...
Подскок назад –
цамбурнеш в някой трап.
Отново станеш
и захванеш,
да крачиш
все напред –
напред,
по своя ред.
И идва ред –
казарма...
Ред по ред –
редици...
Войници,
до двадесет.
Уж две,
а всъщност три –
пак взводния реди
каре и купи три.
Минава тоя ред
и стъпваш пак напред.
Уволнение –
“мислиш с умиление”
за карцера проклет.
Ех,
ей по ред
и следващия ред –
женитба и жена...
Не жена –
змия.
И хлапенца две –
цели зверове...
Мънички зверчета,
ала със “змията” –
цяла чета.
Квадратче до квадратче –
квартира...
Намира –
апартамент...
Пощенска кутия
и абонамент –
"Спорт”,
“Работническо дело”,
даже вестник “Село”.
Връща се
и сяда в канапето –
там чете дордето
почнат новини
с вестите,
от тия дни.
Гледа, гледа...
После на терасата
разглежда,
след цигара втора,
блокове и хора –
сиви балтони,
обувки,
шушони,
коли,
мотоцикли,
блузони
и сграда след сграда
дори...
Цигарата дърпа,
гори и догаря,
поредната трета
цигара.
Поглежда нататък –
комин...
Хм –
заводи сред дим.
Я!
Там, дори
и дръвче!
Прогресираме –
вече са две!
И край.
Пак цимент
и стени.
В стаята,
тапети дори –
прекрасна картина
от селския бит...
Ръмжи в задоволство,
сумти като бик.
Пристъпва към спалнята,
вече да спи
и ляга,
заспива –
на сън, пак сумти
и мисли в съня си,
кога ли по ред,
ще плаща във Ада
живота си слеп?
16.09.1989г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бостан Бостанджиев Всички права запазени