30 авг. 2008 г., 18:00

Екологично 

  Поэзия » Другая
622 0 2
 

Реши баба

дядо да нахрани.

Замеси златна питка

с брашънце от лани.

Щом питичката се опече

се търкулна 

надалече...

по пътечката,

където срещна

Заю, Вълчо, Мечката.

Накрая попадна

на Лисана.

Изяде питката Лисана,

тор изяденото стана.

От торта земята

се нахрани.

От земята плодна

ягодки набра си Ани.

Поуката каква е? -

туй всеки трябва да узнае:

Земята с човека

са нашето злато!

Нека не го превръщаме

в блато!

 

© Анна Попова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??