30.08.2008 г., 18:00

Екологично

926 0 2
 

Реши баба

дядо да нахрани.

Замеси златна питка

с брашънце от лани.

Щом питичката се опече

се търкулна 

надалече...

по пътечката,

където срещна

Заю, Вълчо, Мечката.

Накрая попадна

на Лисана.

Изяде питката Лисана,

тор изяденото стана.

От торта земята

се нахрани.

От земята плодна

ягодки набра си Ани.

Поуката каква е? -

туй всеки трябва да узнае:

Земята с човека

са нашето злато!

Нека не го превръщаме

в блато!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Попова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...