Реши баба
дядо да нахрани.
Замеси златна питка
с брашънце от лани.
Щом питичката се опече
се търкулна
надалече...
по пътечката,
където срещна
Заю, Вълчо, Мечката.
Накрая попадна
на Лисана.
Изяде питката Лисана,
тор изяденото стана.
От торта земята
се нахрани.
От земята плодна
ягодки набра си Ани.
Поуката каква е? -
туй всеки трябва да узнае:
Земята с човека
са нашето злато!
Нека не го превръщаме
в блато!
© Анна Попова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
