Реши баба
дядо да нахрани.
Замеси златна питка
с брашънце от лани.
Щом питичката се опече
се търкулна
надалече...
по пътечката,
където срещна
Заю, Вълчо, Мечката.
Накрая попадна
на Лисана.
Изяде питката Лисана,
тор изяденото стана.
От торта земята
се нахрани.
От земята плодна
ягодки набра си Ани.
Поуката каква е? -
туй всеки трябва да узнае:
Земята с човека
са нашето злато!
Нека не го превръщаме
в блато!
© Анна Попова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
