Aug 30, 2008, 6:00 PM

Екологично 

  Poetry » Other
624 0 2
 

Реши баба

дядо да нахрани.

Замеси златна питка

с брашънце от лани.

Щом питичката се опече

се търкулна 

надалече...

по пътечката,

където срещна

Заю, Вълчо, Мечката.

Накрая попадна

на Лисана.

Изяде питката Лисана,

тор изяденото стана.

От торта земята

се нахрани.

От земята плодна

ягодки набра си Ани.

Поуката каква е? -

туй всеки трябва да узнае:

Земята с човека

са нашето злато!

Нека не го превръщаме

в блато!

 

© Анна Попова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??