Реши баба
дядо да нахрани.
Замеси златна питка
с брашънце от лани.
Щом питичката се опече
се търкулна
надалече...
по пътечката,
където срещна
Заю, Вълчо, Мечката.
Накрая попадна
на Лисана.
Изяде питката Лисана,
тор изяденото стана.
От торта земята
се нахрани.
От земята плодна
ягодки набра си Ани.
Поуката каква е? -
туй всеки трябва да узнае:
Земята с човека
са нашето злато!
Нека не го превръщаме
в блато!
© Анна Попова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
