30 ago 2008, 18:00

Екологично

  Poesía » Otra
932 0 2
 

Реши баба

дядо да нахрани.

Замеси златна питка

с брашънце от лани.

Щом питичката се опече

се търкулна 

надалече...

по пътечката,

където срещна

Заю, Вълчо, Мечката.

Накрая попадна

на Лисана.

Изяде питката Лисана,

тор изяденото стана.

От торта земята

се нахрани.

От земята плодна

ягодки набра си Ани.

Поуката каква е? -

туй всеки трябва да узнае:

Земята с човека

са нашето злато!

Нека не го превръщаме

в блато!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анна Попова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...