30 ago 2008, 18:00

Екологично 

  Poesía » Otra
623 0 2
 

Реши баба

дядо да нахрани.

Замеси златна питка

с брашънце от лани.

Щом питичката се опече

се търкулна 

надалече...

по пътечката,

където срещна

Заю, Вълчо, Мечката.

Накрая попадна

на Лисана.

Изяде питката Лисана,

тор изяденото стана.

От торта земята

се нахрани.

От земята плодна

ягодки набра си Ани.

Поуката каква е? -

туй всеки трябва да узнае:

Земята с човека

са нашето злато!

Нека не го превръщаме

в блато!

 

© Анна Попова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??