13 мар. 2011 г., 08:32  

Екстаз

1.5K 0 1

                                      ЕКСТАЗ 


                 Загаси светлината,

                                           тук магията царува.

                 Виж... наоколо ми трупат се

                                           падащи звезди.

                 Очите ти... светулки проблясващи,

                                           изпълват мрака с чувства.

                 Завихрен миг на лудост... 

                                           Спри!

                Повали ме сред звездите

                                            и щуро ме люби!

                Унищожителната страст

                                            овъглява мойто тяло,

               наслада в звук отронват

                                            устните ми само.

               Подклаждаш ме със жар

                                            неуморимо дива да съм аз.

               Наговори ме!...

               в споделена тайна

                                            утолявам жаждата пустинна.

               Нацелувай ме!...

               сега не си измислен,

                                            тъй дивен,

                                            във елмазната любовна пяна.

               Сега си мой!...

                                            после... няма!

               Впивам устни 

                                           във канелената кожа,

              заравям пръсти

                                          във смокинова гора...

              Искам те такъв, реален!

              И не спирай, 

              щом във лотоса разлистен 

                                            потъва твойта същност...

              а в оазиси прозрачни

                                            очите ми се давят...

             Еликсира животворен 

                                            докрай изпивам подивяла...

             Ограбвам те...

                                           във сладост...

             И аз, оголяла

                                           и до болка тръпнеща,

                                           поруменяла в тъмното...

            Запали светлината!

            Ти гледаш ме 

                                     в огледалото отсреща...


                                      


                 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елизабет Фурнаджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...