Екстаз
ЕКСТАЗ
Загаси светлината,
тук магията царува.
Виж... наоколо ми трупат се
падащи звезди.
Очите ти... светулки проблясващи,
изпълват мрака с чувства.
Завихрен миг на лудост...
Спри!
Повали ме сред звездите
и щуро ме люби!
Унищожителната страст
овъглява мойто тяло,
наслада в звук отронват
устните ми само.
Подклаждаш ме със жар
неуморимо дива да съм аз.
Наговори ме!...
в споделена тайна
утолявам жаждата пустинна.
Нацелувай ме!...
сега не си измислен,
тъй дивен,
във елмазната любовна пяна.
Сега си мой!...
после... няма!
Впивам устни
във канелената кожа,
заравям пръсти
във смокинова гора...
Искам те такъв, реален!
И не спирай,
щом във лотоса разлистен
потъва твойта същност...
а в оазиси прозрачни
очите ми се давят...
Еликсира животворен
докрай изпивам подивяла...
Ограбвам те...
във сладост...
И аз, оголяла
и до болка тръпнеща,
поруменяла в тъмното...
Запали светлината!
Ти гледаш ме
в огледалото отсреща...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елизабет Фурнаджиева Всички права запазени
