2 апр. 2009 г., 09:20

Ела! 

  Поэзия » Любовная
815 0 7

Издебна ме  зимата така тихомълком,
затъркаля снежинки надолу по хълма.
Завилня като луда, преспи натрупа,
пощурелият вятър висулки захрупа,
изви се нагоре, в небето  простена,
набръчка до грозно и сиво сатена,
надипли го страшно в облаци тежки,
плени ми очите, разкъса ми дрешка,
завърза ме здраво с парцал до елата,
с иглички смразени скова ми косата,
уви се край мен, вледени  ми очите,
без дъх ме остави, в скреж ме оплита,
разсипа ме после в планински кристали,
в нощта ги разхвърля - огън и блясък - 
по пътя да греят, дъхът им да стене,
ти да ги следваш и стигнеш до мене.

03. 03. 2009

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??