Ела!
Издебна ме зимата така тихомълком,
затъркаля снежинки надолу по хълма.
Завилня като луда, преспи натрупа,
пощурелият вятър висулки захрупа,
изви се нагоре, в небето простена,
набръчка до грозно и сиво сатена,
надипли го страшно в облаци тежки,
плени ми очите, разкъса ми дрешка,
завърза ме здраво с парцал до елата,
с иглички смразени скова ми косата,
уви се край мен, вледени ми очите,
без дъх ме остави, в скреж ме оплита,
разсипа ме после в планински кристали,
в нощта ги разхвърля - огън и блясък -
по пътя да греят, дъхът им да стене,
ти да ги следваш и стигнеш до мене.
03. 03. 2009
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
