Apaika (Арлина) Apaika (Арлина)
2 149
26 апр. 2008 г., 09:35

Ела...

974 0 10
***
От сенките, които ме прегръщат...
отсявам ли...
замръзвам ли?!
Струя!
Порутена е вчерашната къща.
Загубвам се!
Приспивам се!
Греша!

Намираш ли ме в утрото, гореща?
Поглеждаш ли?
Докосваш ли?
Едва!
Обичаш ли ме, все една и съща...
с помръкването...
с морското?!
Валя!

И утрото, когато ме поглъща...
във тебе-то
в "обичам те!"?!
Ще спра!
До дланите - последното завръщане...
към Вечното
завинаги!
Ела...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Арлина Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0