26.04.2008 г., 9:35

Ела...

973 0 10
***
От сенките, които ме прегръщат...
отсявам ли...
замръзвам ли?!
Струя!
Порутена е вчерашната къща.
Загубвам се!
Приспивам се!
Греша!

Намираш ли ме в утрото, гореща?
Поглеждаш ли?
Докосваш ли?
Едва!
Обичаш ли ме, все една и съща...
с помръкването...
с морското?!
Валя!

И утрото, когато ме поглъща...
във тебе-то
в "обичам те!"?!
Ще спра!
До дланите - последното завръщане...
към Вечното
завинаги!
Ела...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Арлина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...